Единство между Волжките и Дунавските Българи

Единството между Волжките и Дунавските Българи

Велики Болгар

То бо бе преже земля болгорец малых за Камою, промеж Великая реки Волги и Белыя Воложки… А большие болгары на Дунае… “ (Казанская история)

С преместването на Българите в района на реките Волга и Кама та чак до 1236 1240 година т.е. до идването монголските нашественици, те са имали своя независима държава известна като Волжка България (X-XIII в.), която е била призната от другите държави в Европа и Азия. Волжка България имала контакти не само със своите съседи: тюркските народи, финландско-финските народи, древната Рус, но и с източните народи. Тези връзки били икономически, културни и политически. Разбира се, повдига се и въпроса „Имало ли е връзки между Волга и Дунавска България” с характерната им обща култура в древността. Въпреки сложността на този въпрос, можем спокойно да дадем положителен отговор.

През Средновековието двете Български държави  се развивали в райони с различен климат, заобикаляща среда и убеждения, които доведоха до оригиналността на тези държави. В образуването на първата държава на Българите на Дунав участват три етнически групи. Това са траките, които живеели там от древни времена, славяните, които проникнали на Балканите през V-VII век, и Българите кутригури, които масово дошли в началото на VII век., като изиграли решаваща роля при създаването на новата държава. В образуването на Волжка България, заедно с Българите, значителна роля изиграли живеещите тук протоунгарци с угро-фински диалект, а в началото на Х век и угуз-кипчатските племена (Бортаси, западни кимаки).

Така са образували две етнически групи Българи, и въпреки различните условия на формиране на тези държави оцелели някои общи корени. Общото име на тези народи и техните държави, от древни времена привлича вниманието към себе си. Още руските хроники отразяват единството на Дунавските и Волжките Българи, техния общ произход. Първите те наричат „Черни Българи“, а вторите – „Бели Българи“. Общия произход на Волжките и Дунавските Българи се потвърждава и от редица арабски летописи. Дори през XII – XIV век  има запазени сведения за братските взаимоотношения между Волжките и Дунавсите Българи: така например, в 1235 г. унгарските мисионери, начело с Юлиян пристигнат в България, където управлявал Иван Асен II, цар на всички Българи и гърци. Тук им обяснили откъде да минат, за да стигнат до Волжка България, където унгарците искали да видят своята прародина. С две думи, съществуването на Волжка България и пътищата към Дунавска България са били известни в XII-XIII век. През XII-XIV в. двата братски народа попаднали под васална зависимост на Златната орда. В списъка на васалите на Златната орда двете братски държави са включени заедно: 7) столицата на Волжка България – Болгар или Биляр;  8 ) столицата на Влахия и България (Бургал) – Търново. В Казанските летописи от XVI в. Успоредно с описанието на Волжка България се дава информация и за Дунавска България. През XIII век първият руски историк Татищев пише – „преди да отидат към Дунав, Българите са живели в Поволжието, а столицата им била великия град Брахим. Дори и през 19-ти век историците Д. Шестаков, С. М. Шпилефски и други смятаха, че след Волжка България славяните(?) под ръководството на кан Аспарух полагат основите на Дунавска България. В наше време в края на 19 век и 20 век, учените нямат никакви съмнения за еднинния произход на двата народа.

С цел доказване на родството и изследване на древните връзки с Волжка България в Русия пристигат учените от България И. Шишманов(1896 г.) и В. Златарски (1914). Московския учен Н. Я. Мерперт се обръща към съветските учени да изследват съвместно и едновременно историята на Волжка и Дунавска България. Той изразява идеятата за връзката между срубной култура (салтау маяк культурасы) с Българската култура. Почти едновременно, Мерперт (СССР) и Ст. Станичев-Ваклинов (България) провеждат сравнителни археологически разкопки край Волга (Кайбел) и България (Нови Пазар). Били открити гробове  принадлежащи на древните Българи от река Волга, край село Ола Тархан, след което съвместното проучване продължило в широк мащаб. За изучаването на този важен въпрос се провеждат съвместни конференции на учени от СССР и България. От 1976 г. насам на всеки 5 години в Шумен се провеждата срещи за проучване на проблемите на „древните Българи”. Инициативата е на учените Т. Татев, Р. Рашев, Дим. Димитров.

Също така, от 1980 г. насам на всеки 5 години, ръководителя на центъра по Българистика  акад. Дим. Ангелов провежда  Български международен конгрес. От 1988 г. по инициатива на Казански учени се провеждат и историко – археологически конференции за древните източно-европейски Българи. Следва да се отбележи и посещението през 1984 г. на видните  Български учени Дим. Димитров и Р. Рачев в Казан, в археологическия музеи в Биляр и Болгар. В резултат на тези взаимни усилия се написаха нови страници от историята на Волжка и Дунавска България.

Биляр - първата столица на Волжка България

Биляр - първата столица на Волжка България

През VII-IX век, Българите на Волга и Дунав са били езичници, което е видно от древни Български погребения, открити в поречието на средна Волга: в Ола Тархан, Кайбел, Тетюши, Танкеевка, и в Нови пазар, Кюлевча, Девня и т.н на река Дунав. Древните Българи пристигнали край Дунав с Аспарух през VII век, а в областта на средна Волга и Кама древните Българи на брат му Котраг пристигнали във втората половина на VII век. Въпреки значителната разлика във времето на пристигане в тези области(?) няма разлика в археологическата култура определяща етническите особености на народите. Тази прилика може да се наблюдава в керамичните съдове с лъскава черна глазура. За разлика от по-ранните, тези са украсени с шарени орнаменти. Хронологически датираните от едно и също време артефакти от поречието на Дунав в Нови Пазар, както и тези в близост до река Волга – в Ола Тархан, показва приликата на намерените посуда. Дори и тези малки проучвания показват, че част от Българите от Дунав и Волга  са тръгнали от Азовския регион, където са били заобиколени от различни етнически групи: на река Дунав от славяни и траки, а Волжките от угро-фини. Въпреки това те са оказали огромно влияние върху икономиката и културата на Волжка и на Дунавска България, които в много отношения са идентични. Това се наблюдава и в строителството на градове, които са под формата на правоъгълник с цилиндрична форма по меридиана и главната порта на града, разположени от южната страна, например в градовете Плиска и в Биляр. В центъра на тези градове са били разположени дворците на царете и кановете и култови съоръжения оградени от яки стени. Самият град е бил заобиколен от защитни ровове покрити със заровени в земята трупи, които били засипвани отгоре със земя и камъни. Такива укрепления имало по Дунав където се очквало да проникне врага. Тази традиция за укрепване на населените места се наблюдава и във Волжка България, до нашествието на монголите, където се установиха повече от 150 укрепени селища. През VII – IX век Българите от Волжка и Дунавска България предпочитат да живеят през лятото в юрти. Следи от такива царски юрти бяха открити при археологически разкопки в Плиска от Р. Рачев, и в Биляр от Ф. Хузин. В градовете имало и монолитни сгради, като разликата била само в едно: на река Дунав Българите използвали камък, а на Волга предимно тухли, макар да има и някои сгради от камък. Например, известно е, че във великия град Биляр джамията е построена от бял камък. Дунавските и Волжките Българи и техните предци на Дон изработвали тухлите в стандартен размер: 25-27 см и дебелина 5 см. За разлика от гърко-византийците и славяно-русите наименовнието на този материал при дунавските Българи било „тухла”, а на Волга – „кирпич”. В суровата природа на Волга Българите затопляли тухлените си сгради с добре разработени системи за подово отопление. Такава система за отопление от керамични тръби разположени вертикално бяха открити в обществената баня и малкия дворец на град Плиска. В книгата на Петър Добрев (Битът на протобългарите. София,1986 ) много ясно са показани сходството в битовите предмети и ежедневната културата на протоБългарите от Дунав и Волга. Прилики се наблюдават и в областта на земеделието: начина на обработване на земята, използваните инструменти, както и в религиозното почитане на земята. Така например, в откритите гробовете на Дунав в Разделно, Изворо, и тези по река Волга близо до селището Ола Тархан, Тетюши и Танкеевка, до мъртвите били намерени сърпове. До приемането на християнството Дунавските Българи изповядвали Българска езическа вяра. За разлика от други етноси в гробовете при Нови Пазар сред многото кости няма намерени кости на прасета, както и в езическите гробове във Волжка България. Българските занаятчии и металурзи, за разлика от други, използвали свой технологии, което значително повишило качеството на техните изделия.

През IX век Дунавските Българи приемат християнството, а Волжките – исляма, и въпреки това общите елементи на духовната и материалната култура се съхранили още дълго време. Те продължили да поставят сходни печати на тухлите и съдовете, да изобразяват сходни орнаменти на посудата и камъните. Наричали градовете си Велики: Велики Преслав, Велики Биляр. За тях дясната страна е свещена, бялата страна се отличавала от черната. Тези особености на духовната култура изисква по-внимателно проучване. Необходимо е да се спомене и антропологическото сходство между Дунавските и Волжките Българи. Това е особено видно в гробниците на Ола Тархан и Нови Пазар. Поради това в Средновековието и дори по-късно се срещат предмети и атрибути с корена „болгари”. Например, изделията от мека кожа, били наричани  „Ал Булгари“ в Изтока и Централна Азия; в Италия, доброто зимно грозде наричали „болгаро”, а в Румъния – „булгарине”, в Русия – „булгар”.

Въпреки изминалите векове и в разговорния език са се запазили много общи думи, което се вижда от приведените примери на Български и съответно при Волжките Българи:

бакър – „бакыр“
сестрин мъж – бажа – „бажа“
бут  – „бот“
кавга  – „гауга“
лодка  – киме – „киймэ“
чешма –“чишмэ“
лале – „лэлэ“

Дори и корена на думата Българин звучи сходно „болгар” – „българ”

(Откъс от книгата на А.Х. Халиков «Беренче дэулэт» («Первое государство»)

А. Х. Халиков

доктор на историческите науки

This entry was posted in Малко история. Bookmark the permalink.


2 отговора на Единство между Волжките и Дунавските Българи

  1. Статията ви е доста любознателна и интересна.Определено ще прочета малко повече за тези случаи които споменават е тук и се надявам,че ще има и тема с продължение. Интересно е да научим, че и самият град е бил заобиколен от защитни ровове покрити със заровени в земята трупи, които били засипвани отгоре със земя и камъни. Всичко е било толкова интересно.Снимките са чудесни. Хубаво е че са имали кой да питат и да им обяснили откъде да минат, за да стигнат до Волжка България, където унгарците искали да видят своята прародина. Както са казали с питане се стига навсякъде.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>